Хотели за аманиаци

Маркопоклонничеството или обсесивната привързаност към даден бранд в света на луксозните стоки не е феномен от днес или вчера. Оказва се, че явлението важи в пълна степен и за някои хотелски брандове. Или поне със сигурност за един от тях. Пълното му име е Aman - Resorts, Hotels & Luxury Residences, но всички го познават като Aman Resorts.

Поклонниците му – все състоятелни и взискателни люде – знаят с абсолютна точност колко са хотелите и ризортите от веригата, как се казват и къде се намират. А те никак не са малко – 30 на брой, в 20 страни, на 4 континента. И почти всички носят мистериозни имена, които въобще не издават местонахождението им.
Най-естествената причина, същите тези поклонници да знаят всичко това, може да бъде само една – вече са били на тези места. В някои от тях са били толкова често, че дори познават персонала – поименно! Въпросните хора наричат себе си „Amanjunkies”, което в приблизителен превод трябва да звучи като нещо от сорта на „Аманиаци”.
Политиката на веригата изключва всякакъв намек относно самоличността на гостите, но шефовете й със сигурност нямат нищо против, ако някое известно лице признае открито своята „Аманозависимост”. Само за справка ето няколко от тях: Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, принц Уилям, Брад Пит и Анджелина Джоли, Леонардо ДиКаприо, Гордън Рамзи, Тайгър Уудс, Кейт Мос.
Тук логично идва въпросът, какво толкова специално има в тези места, че кара хора, които инак могат да си позволят всеки хотел, да се връщат отново и отново в тях. При всички положения не са златните кранчета, защото такива в Aman Resorts няма. И въобще, думата лукс не е сред най-предпочитаните от висшия мениджмънт на групата.
Очевидно тайната се крие в нещо друго. За едни това са вълнуващите дестинации и фантастичните локации. За други – индивидуалният характер и автентичен стил на всеки един от хотелите и ризортите. За трети – дискретността и кралското обслужване. А вероятно универсалното обяснение за всички е уникалното чувство за дом, далеч от дома.

Вълнуващи дестинации

За хотелите и ризортите с марка Aman спокойно може да се каже, при това без никакъв риск да прозвучи като клише, че са разположени в някои от най-красивите и вълнуващи кътчета на планетата – на райски острови като Пукет, Бали, Ява, Памаликан, Шри Ланка, Търкс и Кайкос и Испаньола, в интригуващи страни като Индия, Лаос, Бутан, Виетнам, Камбоджа и Съединените щати, във възхитителни градове като Венеция, Токио, Пекин, Ханджоу и Маракеш, или в елитни курорти като Куршевел, Свети Стефан, Бодрум и Гръцката ривиера. Още по-съблазнително за европейските ценители на ексклузивните почивки звучат следващите дестинации в полезрението на бранда, които по думите на изпълнителния директор Оливие Жоливе вероятно ще са Прованс, Тоскана, Париж и Лондон.

Фантастични локации

За взискателните пътешественици, разбира се, дестинациите сами по себе си далеч не изчерпват предпоставките за първокласно травъл изживяване. Не по-маловажна, а може би и дори по-важна от самата дестинация, е конкретната локация. В това се крие и обяснението за сравнително неголемия брой хотели и ризорти на фона относително дългата история на бранда – 30 за почти 30 години, като бъдещите планове не предвиждат съществено ускоряване на темпото. „Ако нямаме всички елементи, просто не отваряме”, казва Жоливе. „Не искаме да бъдем най-големите, а най-добрите.”
От първия до последния, всеки един обект на Aman Resorts е бил внимателно планиран, стриктно следвайки няколко основополагащи принципа, касаещи локацията: Регион, притежаващ куп интересни забележителности. Местоположение, което гарантира уединение. Терен, осигуряващ максимум лично пространство. И задължително гледка, която спира дъха. С една дума място, в което да се влюбиш от пръв поглед. Точно това се случило на индонезийския хотелиер Адриан Зека преди около три десетилетия.

Гениална концепция

Обикаляйки западния бряг на остров Пукет – тогава все още туристически слабо разработен, Зека попаднал на гъсто залесен и вдаден в морето, т.е. естествено изолиран участък от днес вече пренаселения Пансеа Бийч. Макар първоначалната цел на Зека била да намери убежище за себе си и близкото си обкръжение, хотелиерският му нюх надделял. И решил да построи там малък бутиков ризорт с едва 40 самостоятелни къщички – без рецепция, лоби, асансьори и всички останали типични черти на големите хотели. Концепция, считана по това време за крайно нерентабилна, но оказала се в крайна сметка гениална.
Като бивш партньор в Regent International Hotels – една от първите азиатски премиум вериги, Зека вече бил осъзнал някои елементарни истини за заможните пътешественици: те обичат хотелите да са малки и интимни; не се нуждаят от безкрайно забавление; и не се притесняват от изтъняващи портфейла цени, ако срещу тях получават магическо уединение и ясновидско обслужване сред ефектна природна среда. "Когато искаш просто транспорт, си купуваш Тойота. Но ако искаш нещо друго, си купуваш Ферари", гласяла максимата на Зека. Лесна на думи, но трудна като изпълнение – все пак трябвало да построи „Ферари”.
Така през 1988 г. се родил Amanpuri – с главозамайващите цени от 250 долара на вечер във време, когато най-скъпата стая на Пукет струвала почти 4 пъти по-малко. Зека обаче бил готов да поеме риска, защото знаел какво предлага. Още с откриването си Amanpuri предизвикал истинска сензация и до ден днешен се смята за абсолютната еманация на ексклузивността.

Оригинално име

За самото име Зека също проявил креативност, съставяйки го от две думи на санскрит, които освен че казват всичко – "aman" означава "мир, сигурност, убежище, защита", а "puri" ще рече "град" или "място" – носят и конкретно послание. А именно връщане към корените, към мъдростта на древните цивилизации, към естетиката на античните култури, към хармонията с природата. Послание, намерило блестящо отражение в архитектурата и дизайна на Amanpuri и впоследствие превърнало се в най-отличителния белег на веригата.
Веднъж открил формулата на успеха с Amanpuri, за Зека не оставало нищо друго, освен да го мултиплицира, като на всяко следващо място претворявал концепцията си по сходен в идеята, но оригинален в изпълнението начин. Запазил името Aman като фирмено лого и обединяващо начало, допълвайки го навсякъде с дума на местен древен език, която да отразява характерните особености на местоположението. Така всеки ризорт имал свой собствен неподражаем облик и ясно разпознаваема идентичност.

Елегантен минимализъм

При все че са коренно различни също както местата, на които се намират, всички обекти на Aman Resorts носят в себе си онази универсална мярка за лукс, присъща на най-големите брандове. Луксът като ниво на комфорт, но и като нематериално изражение. Впрочем за изпълнителния директор Оливие Жоливе, наследил Зека на поста преди няколко години, думата лукс не е сред предпочитаните, когато говори за ценностите, олицетворявани от Aman Resorts. „Днес всичко е лукс”, казва Жоливе. „Във Франция имаме една поговорка: ‘Луксът е въпрос на пари. Елегантността е въпрос на възпитание.’ В този смисъл предпочитаме да бъдем смятани повече за елегантни, отколкото за луксозни.”
Именно елегантният минимализъм е нещото, което прави разликата между Aman Resorts и много други в петзвездния сегмент. „Малкото е повече” важи в пълна степен както за дизайна, така и за броя на стаите, които по правило не надвишават 40 и почти винаги се помещават се в самостоятелни постройки и на голямо разстояние една от друга. Отсъстват също така всякакви шумни атракциони – както за възрастни, така и за деца, за да може всичко да предразполага единствено и само към релакс. Особено емблематични са басейните, до които никога няма бар, но затова пък всеки един е така проектиран, че да осигурява върховна гледка. Чувствена естетика наместо грандоманско струпване на мрамор и позлата характеризира марковите СПА центрове, а ресторантите са издържани в същия непринуден минималистичен стил.

Ненадминато обслужване

По отношение на обслужването Aman Resorts рязко излизат от рамките на минимализма, отивайки директно в другата крайност. Съотношението персонал-гости обикновено е 3 към 1, а някои места дори 4 към 1. При такова числено превъзходство шансът, нечие желание да остане неизпълнено, граничи с нула. При това още преди да бъде изречено – сякаш „четенето на мисли” влиза в длъжностната характеристика на всеки служител в Aman Resorts. За високите категории стаи винаги на разположение освен това е персонален иконом, а многобройните жестове на внимание, които в доста луксозни хотели се афишират като допълнителни екстри, са норма за всяка категория във всеки един от 30-те обекта на веригата. Що се отнася до способностите в организирането на събития по специален повод, достатъчно е само да се споменат партито за 40-ия рожден ден на Дейвид Бекъм в Amanjena край Маракеш, сватбата на Новак Джокович в Aman Sveti Stefan на Черногорската ривиера или тази на Джордж Клуни във венецианския Aman на Канале Гранде.

Повече от хотел

Всичко споменато дотук , разбира се, има своята цена. Със стаи започващи средно от около 1000 евро на вечер и без никакви сезонни отстъпки, Aman Resorts е един от най-скъпите брандове в индустрията. Споменатите в началото „Аманиаци” обаче са готови да я платят – не само защото могат да си го позволят, а защото за тях Aman е повече от луксозен хотел. Той е истински дом, далеч от дома. Място, в което могат да се чувстват не като клиенти, а като гости на близък приятел. При това приятел с много добър вкус и много големи възможности.
На Пукет, например, същият този приятел разполага с най-голямата частна флотилия в цяла Югоизточна Азия, включваща супер модерни яхти и моторни лодки, с които бързо и удобно може да те откара до всяка точка в региона – било то за пикник, излет или гмуркане. В Пекин пък домът му се намира точно до Летния императорски дворец и има тайна врата към градините на двореца. А във Венеция познава охраната в Двореца на дожите и може да ти уреди разходка из него след края на работното време. Не като обикновен посетител, а като привилегирован „Аманиак”.
И понеже започнахме с отправка към маркопоклонничеството в света на луксозните стоки, ще завършим с един цитат от Леонардо Ферагамо – наследник на легендарния Салваторе Ферагамо и пионер в дизайнерското хотелиерство: „Между хотелиерския и модния бизнес има една много съществена разлика – в хотела, също както в бутика, представяш на клиентите си сметка, но те си тръгват без продукт в ръка. С други думи, нямат кутия с обувки в чантата. Всичко, което отнасят със себе си, е спомен и изживяване. Работата на хотелиера е да направи този спомен максимално приятен.”